Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот svetlio.varna » 24 Мар 2012, 00:20

Никога не бих предположил, че РиС с теб ще ми е толкова интересно :lol: Прочетох го на един дъх :) Ето и моите въпроси.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кой ти беше любимият максимал/хищник от онова филмче дето спомена?

Откога не си удряла шамар на някого?

Йосиф Сталин обичал да гледа операта “Живот за царя” (в основата на "сюжета" е един селянин, който спасява царя; иронията е, че именно комунистите избиват царския род след Октомврийската революция през ноемрви 1917) - в тоя ред на мисли, може ли операта да разтвори жлъчния сок на идеологията в океана на изкуството или последната не се интересува от това какво се случва извън рамките на сцената?

Едно нещо, което можеш да правиш наистина добре?

Най-хубавият ти спомен?

Алкохолът помага ли, за какво помага и в кои случаи?

Йаркод ис етитчем ил шавделс?

Гордееш ли се особено много с нещо и какво е то?

От всички места на които си ходила, имаш ли любимо, където би искала един ден да живееш, и кое е то?

Любовта, парите или вярата движи света? А твоя живот?

"Еиналеж" е името на най-известното огледало от детските книги (е, може би след огледалото от приказката за "Снежанка и седемте джиджета", дето отговаряло коя е най-красивата жена на света). Ти какво би видяла, ако сега погледнеш в него?

Много ли искаш от живота?

Има ли нещо, което много си искала да направиш, но така и не ти се е отдала възможност/не си събрала кураж?

Ябълков или винен оцет?

Трябва човек да опита от всичко в живота или има неща, които е по-добре да не пробва?

Три неща (ако има толкова), с които дразниш околните според теб?

Иска ли ти се да промениш нещо в себе си?

Съсредоточена ли си върху нещо в момента и какво?

Трябва ли човек да мисли преди да действа или трябва да се остави на течението?

Разочаровала ли си се някога от себе си и защо?

А това аниме гледала ли си го?

Хората често не са честни със себе си. Ти усещала ли си някога, че криеш от себе си истинските си чувства и мисли?
Skype: fen_na_anelia
Аватар
svetlio.varna
Eгоцентричен и самовлюбен...
 
Мнения: 8364
Регистриран на: 28 Яну 2009, 22:38
Местоположение: 272 аудитория
Благодарил (а): 804 пъти.
Поблагодарили: 1043 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот Angel_N » 24 Мар 2012, 23:35

Какви компютърни игри си играла?
Коя е най-омразната ти песен? :)
Живот, събран в един миг, в една дума. Цветето на духа.
Аватар
Angel_N
Легендарен флуудър
 
Мнения: 2188
Регистриран на: 22 Апр 2010, 18:31
Благодарил (а): 859 пъти.
Поблагодарили: 573 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот Търговецът на кристал » 25 Мар 2012, 18:49

svetlio.varna написа:Никога не бих предположил, че РиС с теб ще ми е толкова интересно :lol: Прочетох го на един дъх :) Ето и моите въпроси.


Оле, жива да не бях. Но истината е, че и аз си ги харесвам и ви благодаря за въпросите.

Кой ти беше любимият максимал/хищник от онова филмче дето спомена?
Това от "Войната на зверовете" ли трябва да е? Идея нямам, аз не го гледах - ТОЙ го гледаше. В 10ти клас. :lol:

Откога не си удряла шамар на някого?
От 4ти курс във ФЖМК, т.е. отпреди 4 години, струва ми се. Ама беше на един много як колега, дето реши, че нещо се бъзикам. А аз съвсем сериозно си го зашлевих. Иначе от 10-11-годишна някъде. Тогава девойчето определено разбра, отвъртях й главата. Въпросната мацка днес има имен ден, впрочем. :mrgreen:

Йосиф Сталин обичал да гледа операта “Живот за царя” (в основата на "сюжета" е един селянин, който спасява царя; иронията е, че именно комунистите избиват царския род след Октомврийската революция през ноемрви 1917) - в тоя ред на мисли, може ли операта да разтвори жлъчния сок на идеологията в океана на изкуството или последната не се интересува от това какво се случва извън рамките на сцената?
Може и да може, стига да го поиска. Но операта не си го поставя за цел, не е и нейна работа. Бая психари са се вдъхновявали от опера - Хитлер е бил фен на Вагнер, примерно. Много си подхождат.
Верди обаче пък е бил символ на обединението на Италия, така че поне за мен изводът е, че операта, подобно на всяко (друго) оръжие, е ценностно неутрална. Всичко зависи от ръцете, в които ще попадне и от начините, по които ще се използва.

Едно нещо, което можеш да правиш наистина добре?
Пилешка супа. Приятелят ми разправя, че трябвало да я сертифицират по ISO. Когато съм на кеф, блогването също ми се получава нелошо. Имам някои публикации, които определено си харесвам и в които има много от мен.

Най-хубавият ти спомен?
Тук еееей сегичка ще кача един линк към предишни РиС, че там се бях разписала. Би било престъпление спрямо мен самата, ако трябва да посоча едва един.
Ето, ама правя шрифта много ситен, че е бая текст:
Прибирам се от София точно преди рождения ми ден миналата година и татко ме чака на автогарата у дома, а под якето си е скрил кутия бонбони "Мерси", съвсем като в рекламата. И "Кармен" на следващия ден, прибирането през нощта и изненадите, започнали от съвсем ранната утрин и завършили с посрещане на влак вечерта. Споделям бъдещите си творчески планове на мама и знам, че тя вярва. Ама знам, наистина. Прибирам се в апартамента си във Финландия и там ме чака Стефан, който ме е излъгал, че отива в Созопол, а всъщност се е вдигнал от България, за да не съм сама на рождения си ден (а то тогава дойде и мама и беше много прекрасно). Звъня на един приятел, който учи в Пловдив и му казвам: "Кога си идваш - искам да се напия, ама трябва да ме пазиш, защото има човек, който се нуждае от мен жива и относително здрава." А той ми отговаря: "С теб съм, ако мислиш, че алкохолът ще оправи нещата..." - до вечерта се прибира, измъква ме от вкъщи и ме води на езерото, където сядаме на едно островче и той ми казва: "Нали разбираш, че докато не ми кажеш какво става, няма да мръднем оттук?". Сутринта след бала - Алековия кът на Аязмото, говорим глупости и избягваме да се гледаме в очите, щото всеки момент ще ревнем (не целият клас - съвсем не - четирима души). Пак на Аязмото - един от тях ме завлича там почти насила, сядаме на една пейка и той започва да ми разказва гадни вицове, за да ме успокои - накрая прихвам да се смея - заради усилието му и нелепостта на ситуацията. Януари тази година (хм... или февруари?) - държа в ръце сп. "КуклАрт" и знам, че си е струвало. На центъра на Русе - пищя: "Стенли? Стенли? Като в "Мари и Стенли"?" и прегръщам баритона Владо, който в този момент мисли, че съм напълно полудяла. На следващия ден въпросния Стенли почти припада в ръцете ми, жена му решава, че вероятно съм му любовница, а 10 минути и 2 изречения по-късно плаче в ръцете ми и след това отиваме да ядем палачинки (впрочем, това е наистина страхотна история и дори сега се усмихвам, но някой път ще ти я разкажа наживо, ако ме подсетиш). Ставам на 18 години - в Кукления в СтЗ ми правят парти-изненада, което после скара шефа с режисьора на ДКТ Варна, който също имаше РД тогава, ама никой не се сети за него. Пък моят купон беше просто грандиозен, насред фестивала. Миналата година - проф. Атанас Илков ме хваща да му правя анализ на един спектакъл на касата на театъра, а спектакълът не започва, защото го чакат да влезе в залата. Забавяме началото с 15 минути, а той маха с ръка на всеки, който се опитва да ни прекъсне. Премиерата на "Турандот", също и тази на "Мадам Бътерфлай". Цялата драма около дипломната ми защита (някой ден ще ти разправям, че е дълго). Спектакълът на "Тоска" на 13 ноември 2003 година...И още, и още, и още... благодаря ти за тоя въпрос, честно. Сега си дадох сметка за колко неща трябва да бъда благодарна. И ако знаеш колко още изплуваха. Наистина, благодаря ти!

Алкохолът помага ли, за какво помага и в кои случаи?
Алкохолът не помага за абсолютно нищо. Ако имаш проблеми, на другия ден ще продължиш да си ги имаш, но ще им добавиш и главоболие. Разбира се, има случаи, в които просто ти се отваря глътка (тия няколко дни бирата потъва направо като в пясък при мен), или пък всички други са на градус и известно количество алкохол прави хумора им разбираем.
Сега си давам сметка, че те излъгах - ако денят ми просто е бил мърляв или искам да се отпусна, чаша червено вино ми помага. Иначе или ми се пие, или не. Не ползвам алкохола като отдушник или съветник. Не го бива в тая работа.

Йаркод ис етитчем ил шавделс?
Аребзар ад иотсдерп орокс.

Гордееш ли се особено много с нещо и какво е то?
Гордея се с това, че последвах примера на баба си и станах читав човек - и съзнателно се стремя да остана такъв. Да, не позволявам да ми се качват на главата и рядко си оставям магарето в калта, но не съм меркантилна,лоша, злобна, интригантка, използвачка... Не бих навредила умишлено някому и макар да си мисля, че при удобен случай бих стъжнила живота на двама души, не вярвам, че бих го направила наистина.

От всички места на които си ходила, имаш ли любимо, където би искала един ден да живееш, и кое е то?
Мммм, много ме затрудняваш. Аз хем не обичам промените и не обичам да се местя, хем не мога да си представя да прекарам живота си на едно място. Бих се върнала в Стара Загора, бих живяла за малко в Петербург, бих живяла някъде в Тоскана, бих живяла в Задар (това е последното място, което ме впечатли толкова, че да си помисля, че с радост бих живяла там).

Любовта, парите или вярата движи света? А твоя живот?
Интересите, Светльо, интересите. Това в глобален план. Колкото до мен... как да ти кажа... истината е, че на мен не ми трябват много пари. Наистина. Никога, ама никога не съм си мечтала да съм богата. Може да се каже, че любовта е онова, което често ме мотивира да вървя напред (любовта към някого и към нещо), а онова, което ме крепи по пътя, е вярата, че мога да постигна всичко, което пожелая истински и което си поставя за цел, както и убедеността, че по пътя ме придружават прекрасни хора, за които знача толкова, колкото и те - за мен. Някои от тях ме гледат от другаде, от някоя друга реалност, но знам, че са с мен и никога няма да ме изоставят - както и аз никога няма да ги забравя.
Дано съм ти отговорила.

"Еиналеж" е името на най-известното огледало от детските книги (е, може би след огледалото от приказката за "Снежанка и седемте джиджета", дето отговаряло коя е най-красивата жена на света). Ти какво би видяла, ако сега погледнеш в него?

Аз "Хари Потър" така и не го прочетох (няма и да го направя - минах 50-60 страници и ми се видя безумно скучно). та не знам каква му е функцията. Сега гледам, че разкривало тайни... ама ако предварително мога да ти кажа какво ще се види, то няма да е тайна за мен, нали?
Не, че не искам да ти отговоря, или че избягвам въпроса - просто питай по-конкретно, моля те.

Много ли искаш от живота?
Съвсем не. Искам родителите ми доживеят до дълбоки старини в добро здраве, за да се радват на внуци и правнуци; искам да прекарам остатъка от живота си с човек, когото обичам и да направим децата си достойни и интелигентни Човеци; искам да живея на място, където човешкият живот е ценен и където всеки има право на достойно съществуване. Искам да се занимавам с нещо, което ще ми носи радост.
Не знам дали си даваш сметка, но това е съвсем, съвсем малко и напълно естествено. Просто условията в България го правят трудно постижимо.

Има ли нещо, което много си искала да направиш, но така и не ти се е отдала възможност/не си събрала кураж?
Преди 5 години всъщност трябваше да поставям (самостоятелно, а не като асистент-режисьор) първата си опера. Щеше да е "Кармен" в Чехия, но тогавашният ми преподавател/шеф завъртя някакви задкулисни игри с останалите от проекта и като резултат, те решиха, че могат да минат и без него, т.е. без мен. Представиха операта като концертно изпълнение и това беше финалната капка, преляла чашата в отношенията ми с тоя университет. Казах си "Баста!" и се махнах оттам. Малко ме е яд за тази провалена възможност, но по принцип гледам да не оставям съжаления зад себе си. Има един израз: "уишъвкудъвшудъвс" (неща, които искаме да са се били случили; неща, които е можело да се случат и неща, които е трябвало да се случат, но не са станали) - аз гледам да не се тормозя за тях. Не си струва. Така е трябвало да стане, така е (или не е) станало.
Иначе още не съм летяла с парапланер, но това е въпрос на време, а не на възможност или страх.

Ябълков или винен оцет?
Ябълков, но по принцип не обичам оцет. Не обичам и кисело особено много - мъничко лимон обикновено е напълно достатъчен.

Трябва човек да опита от всичко в живота или има неща, които е по-добре да не пробва?
аз съм си консервативна в някои отношения - безразборен секс, наркотици, тежки престъпления... не бих ги пробвала, не бих съветвала и детето си да опитва. Но всеки има право на избор, стига да е запознат с възможните последици и да има достойнството да ги понесе.

Три неща (ако има толкова), с които дразниш околните според теб?
Имат ме за сноб (нека, не ми пречи - може и да съм такава (което не е вярно), но и тяхната дефиниция е ограничена!).
Имат ме за прикрита (тиха вода, скрита лимонка) - което съвсем не е така, просто животът ми не е безкрайно интересен. не си падам по драмите и за мнозина това е непонятно.
Мислят ме за позьорка - понеже е много трудно да си представят, че има човек, който 5 години е бил сингъл в разцвета на силите и сексуалността си; човек, който ходи на опера не за да се "прави", а защото това си е част от него и наистина му доставя удоволствие; човек, който казва "заповядай", "благодаря" и "моля" и за когото принципите не са само красиви слова (леле, колко такива са се навъдили....). Ама нека, нека. Не ми пречи (както би казал хипопотамът: "Плувай, плувай!". Ако не знаеш вица, да ти го кажа. :) )

Иска ли ти се да промениш нещо в себе си?
В момента искам да отслабна, защото качих едни килограми от стрес, хормони и хапване, а сега нещо не мога да ги сваля. Метаболизмът ми явно се е прецакал, та битката е сериозна.
И ми се иска да стана по-последователна и да спра да отлагам. Това губене на време е ужасно.

Съсредоточена ли си върху нещо в момента и какво?
Да, действам си по разни задачи, но за тях ще разправям в следващите РиС с мен. Напомни ми. :albino:

Трябва ли човек да мисли преди да действа или трябва да се остави на течението?
Трябва, трябва, ТРЯБВА да мисли. Макар оставянето на течението да е чудесно като усещане, в резултат от него обикновено хората биват наранявани, или пък просто една сутрин се събуждат и установяват, че дори не знаят защо са решили да се пуснат по течението и дали това е техният водоем изобщо. И това често става, когато са изминали доволно дълъг път, та трябва да драпат обратно срещу течението.
Има обаче и друг момент. Човек нито за миг не трябва да спира да слуша интуицията, сърцето и вътрешния си глас. Просто не трябва да забравя да консултира решенията си с разума.

Разочаровала ли си се някога от себе си и защо?
Да. Веднъж. Още ме е яд и не ми се говори. Може би в другите РиС, може би не.

А това аниме гледала ли си го?
Даже без да отворя линка, ще ти отговоря - не. Анимета не гледам, не са ми интересни, не намирам нищо в тях.

Хората често не са честни със себе си. Ти усещала ли си някога, че криеш от себе си истинските си чувства и мисли?
Не. Случвало е да се заблуждавам или откровено да греша, но във всеки един момент съм абсолютно наясно как се чувствам спрямо заобикалящия ме свят и собствените ми емоции. Открита съм с хората и съм максимално открита със себе си. Което, пак да подчертая, не означава, че не допускам грешки и че не се случва да ме подведат. Но срамът в тези случаи не е мой. :P
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
Аватар
Търговецът на кристал
My kinda heaven
 
Мнения: 9907
Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
Местоположение: Танжер. И не само.
Благодарил (а): 226 пъти.
Поблагодарили: 853 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот Търговецът на кристал » 25 Мар 2012, 19:13

Angel_N написа:Какви компютърни игри си играла?
Коя е най-омразната ти песен? :)


- Mahjong
- Bejewelled Blitz
- разните му пасианси, Hearts...

Ако питаш от тия, дето се свалят, май само една - Warblade (едва й намерих името в Гугъл, бях го забравила). Една вечер бях постигнала някакъв уникален резултат - играх буквално с часове, ама много часове... и компютърът ми се рестартира. После по някое време се скапа и така и не я инсталирах на следващия хард, защото беше страшна времегубка.

Относно песните...
Има много, които са ми антипатични (чалга, разни мяу-мяу-мацки, рап...), но ако има една, дето ми иде да строша радиото, когато я чуя (по съвсем лични причини)... един инструментал, често го въртяха по Радио 1, използваха го в една реклама на Кока-Кола, която някога въртяха по Коледа: "Празниците идват, Коледа е тука, Новата година на вратата чука..."
Не знам дали се сещаш, не мога да я намеря точно нея, а и не ми се и слуша, де. Тъкмо бая време не съм я чувала. Не знам чия е, нямам идея.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
Аватар
Търговецът на кристал
My kinda heaven
 
Мнения: 9907
Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
Местоположение: Танжер. И не само.
Благодарил (а): 226 пъти.
Поблагодарили: 853 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот Търговецът на кристал » 26 Мар 2012, 16:11

Менина, ето обещаните снимки на роклята. Не, че дават идеална представа, но поне като ориентир. Единствено не ми харесва как бюстието (или каквото е това в горната част) е хванато за полата - много рошаво стои.
Изображение

Изображение

Тоя панделко-колано-пояс е много тъмносин, не знам дали се вижда от снимката. По принцип много харесвам цветни акценти върху роклите - колкото по-контрастиращи на бялото, толкова по-добре. Кройката много ми харесва - една моя много любима рокля е нещо подобно и е страшно удобна, което си е важно в такъв ден (а и по принцип): http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/36142_451934018837_673013837_5300704_1870327_n.jpg (не знам дали се вижда, а и не е съвсем същата, понеже надолу е по' по тялото, но културистката поза не бива да се пропуска :mrgreen: )
И да, беше питала и за пръстените - искам съвсем обикновена халка от бяло или жълто злато (готова съм на компромиси, за да съм сигурна, че благоверният ще си я харесва и ще я носи. Иначе би ми било кофти). Годежния пръстен не го искам от традиционните с единичния издигнат камък, че много закачат по дрехите.
Струва ми се, че като човек, който нито бърза да се жени, нито е правил каквито и да е планове, имам доста конкретни идеи. Ужас. Тия романтични филми трябва да ги забранят. Сигурно нещо си играят с 25-и кадър в тях.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
Аватар
Търговецът на кристал
My kinda heaven
 
Мнения: 9907
Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
Местоположение: Танжер. И не само.
Благодарил (а): 226 пъти.
Поблагодарили: 853 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот FightForFreedom » 26 Мар 2012, 19:18

Може ли да те привлече един сдържан мъж?
Можеш ли да определиш някой мъж като красив?
Какво мислиш за оставката на Трайчо Трайков?
Чувстваш ли се красива?
Изпитваш ли често угризения на съвестта?
Ванилов или шоколадов сладолед?
Услугите на коя фирма за таксиметров превоз на територията на София предпочиташ?
Какво мислиш за НБУ?
Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
Аватар
FightForFreedom
Christian
 
Мнения: 960
Регистриран на: 24 Апр 2008, 19:43
Благодарил (а): 37 пъти.
Поблагодарили: 103 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот Търговецът на кристал » 26 Мар 2012, 19:42

FightForFreedom написа:...


Може ли да те привлече един сдържан мъж?
Шегуваш ли се? То мен други ме привличат извънредно рядко. Сещаш ли се за мистър Дарси от "Гордост и предразсъдъци"? е, именно. :mrgreen: Сега (по-)сериозно: сдържаността е хубаво качество, когато означава, че показваш чувствата си пред ограничен (и отбран) кръг хора, а не когато си пълен темерут и просто минаваш за сдържан.

Можеш ли да определиш някой мъж като красив?
О, мога, мога! Като уточнявам, че това е лично мнение; че въпросните мъже са красиви в моите очи и не ангажирам никого с тези си впечатления.
Ето ти първите три примера, за които се сещам а прима виста:
Изображение
http://images2.fanpop.com/images/photos/6400000/Thomas-as-Mark-Ryan-thomas-gibson-6407868-1024-768.jpg
и http://www.undercover-net.de/dateien/13537/Mick%20McConnell.jpg (само линкове, че са големи)
Последният наживо е просто прекрасен - по-едър, но не дебел (просто структурата му е такава, леко набит), с огрооооомни ръце и много младее за възрастта си. Уточнявам, щото не мога да му намеря подходяща снимка - другите двама сами говорят за себе си. :drunken:

Какво мислиш за оставката на Трайчо Трайков?
При условие, че ни управлява мутра, тъп като галош, това е най-малкият проблем. Изобщо, гледам да не мисля за неща, които само ми крадат от светлината на аурата.

Чувстваш ли се красива?
Не непрекъснато. Чувствам се красива, когато се оглеждам в очите на моето момче. Иииии ми е напълно достатъчно.

Изпитваш ли често угризения на съвестта?
Не. Не ми се налага.

Ванилов или шоколадов сладолед?
Като бях малка, ванилов. Последните едно-две лета - по-скоро шоколадов. Но най обичам йогурт и горски плодове. :)

Услугите на коя фирма за таксиметров превоз на територията на София предпочиташ?
ОК (973 21 21). Обикновено ползвам такси, за да стигна от автогарата до вкъщи, а там такситата са все техни.

Какво мислиш за НБУ?
Избягах щастливо и с 200 от там. С мръсна газ. И не съжалявам и за секунда - това е едно от най-правилните решения, които съм вземала. Читавите и интелигентни студенти там са рядкост, мотивираните - още по-малко, като се има предвид, че средата там като цяло не предполага особено голяма конкуренция. Част от изпитите, които съм държала там, можеха да бъдат издържани успешно от четвъртокласник, а освобождаването от някои ставаше с 2 страници общи приказки и ако случайно преподавателят те е виждал на лекциите му.
Разбира се, в момента дипломите у нас не струват нищо, така че каквото и да мисля, едва ли бих променила каквото и да е.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
Аватар
Търговецът на кристал
My kinda heaven
 
Мнения: 9907
Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
Местоположение: Танжер. И не само.
Благодарил (а): 226 пъти.
Поблагодарили: 853 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот fak » 26 Мар 2012, 20:01

колко обувки имаш?
Изображение
Аватар
fak
la douleur exquise
 
Мнения: 7585
Регистриран на: 14 Сеп 2008, 16:03
Благодарил (а): 943 пъти.
Поблагодарили: 1112 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот menina.do.mar » 26 Мар 2012, 20:06

Ааа, роклята кефи. :) Само коланът не ми допада или по-скоро цветът му.
И твоята рокля е много хубава и ти стои страхотно. Какви килограми те гонят, не мога да разбера. :scratch:

И още малко въпросчета:

1. Кое е най-романтичното нещо, което си правила за мъжа до себе си? Освен пилешката супа. :lol:
2. Защо кавалерството в наши дни замира?
3. Съгласна ли си с твърдението, че истинската любов е само несподелената?
"We are all in the gutter, but some of us are looking at the stars..."
Аватар
menina.do.mar
Плиний Стари
 
Мнения: 1391
Регистриран на: 14 Окт 2008, 21:08
Благодарил (а): 96 пъти.
Поблагодарили: 438 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот Търговецът на кристал » 26 Мар 2012, 20:36

Ох, Фак, това с обувките е много сложен въпрос. Примерно, за всеки сезон имам по 3-4 чифта (за пролет/есен по-скоро са общо толкова), но понеже не са ми пред очите всички, често забравям за съществуването на някои от тях, после си купувам други, някои ги пенсионирам, после намирам някои от забравените... Да речем, че в период от една година нося около 10 чифта и отделно 2 чифта маратонки и 2 - официални. Това е приблизително. Общо колко чифта притежавам в момента... абсурд да ти отговоря. Не съм маниачка на тая тема, но си имам някои много любими обувки, факт. :)

Менина (снимката е от октомври 2010, сега съм с 6-7 кила отгоре, струва ми се и точно тях искам да махна):
1. Кое е най-романтичното нещо, което си правила за мъжа до себе си? Освен пилешката супа.
Аз не си падам много по романтиката "като на кино". Ако ми направят някоя оооособено романтична изненада, най-много да се разхиля и да му убия ентусиазма. И на мен също не ми се получават много "традиционно романтичните" жестове. Изнасилени ми изглеждат, изкуствени.
Иначеееееее.. някои дребни подаръчета; веднъж точно преди среща с него си бях намазала устните с мед и той още го приказва тоя случай - май тогава окончателно се убеди, че съм луда, но определено се впечатли и го запомни. Веднъж щеше да закъснее доста след работа и дойде наистина след 11 вечерта (трябваше уж нещо да погледне компа на свой приятел, пък се наложило да го преинсталира) и като дойде, си мислеше, че ще го чакам с точилката, а аз му бях забъркала кекс. Някакви такива съвсем дребни неща, но ми прави впечатление, че не само ги е отбелязал, ами и месеци по-късно още ги споменава. Явно съм му уцелила вълните на романтиката.
Иначе на един бивш му бях измислила много готин подарък за един рожден ден, чак сама си се кефех на идеята. И макар отношенията ни известно време след това да отидоха по дяволите, знам, че точно в онзи момент точно тоя подарък го зарадва много - защото най-малко го очакваше. А аз днес си се чудя на акъла, но не съжалявам, де. И на мен би ми станало мило, а обичам да радвам хората.
Колкото до пилешката супа... тя си е необходимост, бре! Сега ако докарам и читаво телешко варено, направо ще ходя да купувам роклята от снимките. :lol:

2. Защо кавалерството в наши дни замира?
Защото и дамите са кът. Това сме си го говорили много пъти с мои приятели. Истината е, че аз познавам много кавалери, но знам ли... може би просто ги предразполагам.
Иначе казано, един от проблемите на съвремието ни е, че "There really aren't any more Audrey Hepburn's out there, are there?"

3. Съгласна ли си с твърдението, че истинската любов е само несподелената?
Не, разбира се! Аз мога да кажа, че дотук съм преживявала две истински любови - и двете споделени. Вярно е, че първата беше много драматична с елементи на трагедия в края, но си беше споделена.
Идеята на това с несподелените чувства е, че хората са склонни да идеализират онова, което не са успели да имат, което им се е изплъзнало. А това е глупаво. Поне за мен, де - но хората имат способността да идеализират пълни мухльовци само и единствено по горната причина. Go figure.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
Аватар
Търговецът на кристал
My kinda heaven
 
Мнения: 9907
Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
Местоположение: Танжер. И не само.
Благодарил (а): 226 пъти.
Поблагодарили: 853 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот fak » 26 Мар 2012, 21:16

мислех, че имаш само една..
Изображение
Аватар
fak
la douleur exquise
 
Мнения: 7585
Регистриран на: 14 Сеп 2008, 16:03
Благодарил (а): 943 пъти.
Поблагодарили: 1112 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот Търговецът на кристал » 26 Мар 2012, 21:31

Не. Ако мислех, че е само една, досега трябваше наистина да съм си теглила куршума. А и не вярвам, че има само по една половинка - не вярвам в тая работа с дробите. Но не вярвам и че нещата се случват без причина. Ако имаше начин да бях останала с него тогава, сега животът ми щеше да бъде съвършено различен. Вероятно дори нямаше да ви познавам и вас. Но каквото е станало, е трябвало да стане (не че тая мисъл ми помогна много през годините). Няма как да знам "какво щеше да бъде, ако...". Факт е, че трябваше да мине (много) време, преди да мога да бъда отново щастлива и преди да мога да си представя живота си с друг. И се радвам, че този друг към момента е читав, макар и много различен от онзи преди. Минаха много време и емоции оттогава и добре, че е така, за да не мисля за приятеля си като за заместител на каквото и да е. То по-различни един от друг трудно можех да ги намеря, дори да си го бях поставила за цел.
Какво да ти кажа. На 24 май ще станат 7 години. Това е хем много време, хем само миг. В един момент вече не боли толкова и човек може да се усмихва на спомените и да ги разказва без болка в гласа и без след това да плаче по нощите. Което не значи, че ги забравя - и слава Богу.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
Аватар
Търговецът на кристал
My kinda heaven
 
Мнения: 9907
Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
Местоположение: Танжер. И не само.
Благодарил (а): 226 пъти.
Поблагодарили: 853 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот menina.do.mar » 26 Мар 2012, 21:50

Но пък щом тази любов е приключила, явно не е била истинската. Неслучайно е членувана. :D
Щом сега се радваш на пълноценна връзка и обич, значи си надживяла старата, тя е останала в миналото.
Иначе съм съгласна за склонността на хората да идеализират онова, което им се е изплъзнало. Просто им е болно, че тази любов не се е случила и догадките тип "Какво можеше да е" ги убиват.

Пожелавам ти искрено тази твоя настояща любов да е истинската ти. :D
"We are all in the gutter, but some of us are looking at the stars..."
Аватар
menina.do.mar
Плиний Стари
 
Мнения: 1391
Регистриран на: 14 Окт 2008, 21:08
Благодарил (а): 96 пъти.
Поблагодарили: 438 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот Търговецът на кристал » 26 Мар 2012, 22:00

Бе... аз съм го казвала и друг път тук - предишната, за която става въпрос, наред с всичко, което ми даде, ме и имунизира срещу всички последващи разочарования. Имам предвид, че едва ли бих преживяла по-тежко евентуална раздяла оттук насетне. Просто вече знам, че има и по-лошо и драмите от типа "ама той не ми се обажда" са ми някак чужди и непонятни. Пътя... и толкова.
Каквото е писано.

Гледам, че е понеделник вечер... ако нямате повече въпроси, ви благодаря за чудесната седмица. След 4 издания на РиС вече не мислех, че има какво да ме питате и какво да ви кажа. Оказа се, че има. Много хубава темичка се получи (поне според мен, де) - благодаря ви отново. :)
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
Аватар
Търговецът на кристал
My kinda heaven
 
Мнения: 9907
Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
Местоположение: Танжер. И не само.
Благодарил (а): 226 пъти.
Поблагодарили: 853 пъти.

Re: Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

Мнениеот Търговецът на кристал » 26 Мар 2012, 22:36

'Ма поне оперен певец ли е? И ако е, искам на ЛС името - да видя кой пък е тоя, дето не съм го отразила. :)
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
Аватар
Търговецът на кристал
My kinda heaven
 
Мнения: 9907
Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
Местоположение: Танжер. И не само.
Благодарил (а): 226 пъти.
Поблагодарили: 853 пъти.

Предишна

  • Similar topics
    Отговори
    Преглеждания
     Последно мнение

Назад към Размисли и страсти

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron