УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Тук можете да дискутирате по актуални проблеми свързани с вътрешната и външна политика на България и Европейския съюз, както и по проблеми от геополитическо значение за съвременния свят.

Модератор: Lord

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот pogar » 29 Дек 2008, 23:54

ники написа:
teosedem написа:
aL` написа:А това е от мен.


Постът ти, този и другия, са класически пример за Спам. А "саможертвата", с която се хвърляш да спасяваш честта и неоспамването на форума, смешни и жалки. Защо не си раздвижиш първо някоя мозъчна клетка и после да пишеш и спамиш?


Защо така лошо нападнахте момчето/момичето? Има си мнение, казва го. Не му харесва, че слагате тая тема тук и сигурно си има причините.


А,няма такова нещо като нападки-всички изказваме само мнения,това,че са различни си е в реда на разговора,нали в спора се ражда истината.

С риск да се повторя-нека модераторите решат за къде е темата,и ако сме нарушили правилата да я махнат,никой няма да се сърди.
Изображение
http://www.bgpetition.com/roditeli-na-d ... index.html
Няма невъзможни неща,а само лесни и трудни за постигане цели.
pogar
В началото бе словото
 
Мнения: 22
Регистриран на: 29 Дек 2008, 01:08
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот Boromir » 30 Дек 2008, 08:36

Абе какво ви става? Хората не искат пари, нито да гласувате за тях на парламентарните избори. Един виртуален подпис... това е.

По същия начин като онлайн-петицията за онази глупава джамия, която тема никой не нарочи за спам.

Като не ви харесва идеята, не четете темата. Подобно заяждане няма смисъл. Ето, аз съм модератор и личното ми мнение е, че темата не е спам, реклама или нещо подобно и е пределно ясно обяснено какво се има предвид.

Може би не е това точният раздел - аз бих я преместил в "История, геополитика, общество - Мнения - България" - но нямам права в този подфорум. Извън тази дребна подробност всичко е съвсем наред и аз подкрепям инициативата, като наред с това смятам заяждания като по-горното за нелепи и обидни.
Изображение
Аватар
Boromir
Proud and Noble Man
 
Мнения: 4801
Регистриран на: 06 Авг 2005, 20:12
Благодарил (а): 2 пъти.
Поблагодарили: 106 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот Joker » 01 Яну 2009, 17:04

яка тема! :)
Joker
Легендарен флуудър
 
Мнения: 10065
Регистриран на: 27 Мар 2006, 18:21
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 3 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот pogar » 02 Яну 2009, 18:52

Честита нова година! Успех във всичко, което умеем, късмет във всичко, което не зависи от нас и сбъдване на всичко за което мечтаем.
:flower:
Изображение
http://www.bgpetition.com/roditeli-na-d ... index.html
Няма невъзможни неща,а само лесни и трудни за постигане цели.
pogar
В началото бе словото
 
Мнения: 22
Регистриран на: 29 Дек 2008, 01:08
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот teosedem » 02 Яну 2009, 20:50

Boromir написа:Абе какво ви става? Хората не искат пари, нито да гласувате за тях на парламентарните избори. Един виртуален подпис... това е.

По същия начин като онлайн-петицията за онази глупава джамия, която тема никой не нарочи за спам.

Като не ви харесва идеята, не четете темата. Подобно заяждане няма смисъл. Ето, аз съм модератор и личното ми мнение е, че темата не е спам, реклама или нещо подобно и е пределно ясно обяснено какво се има предвид.

Може би не е това точният раздел - аз бих я преместил в "История, геополитика, общество - Мнения - България" - но нямам права в този подфорум. Извън тази дребна подробност всичко е съвсем наред и аз подкрепям инициативата, като наред с това смятам заяждания като по-горното за нелепи и обидни.


Благодаря!

За много години, желая ви много здраве, добрина, човечност и толерантност. Доста изтъркани и дори демоде понятия, но на всеки му идва моментът, да разбере смисъла им. Както вече казах, надяваме се, дори само някои, дори само по диагонал да ни прочетат, и това ще е нещо. Със сигурност ще остане частица от детските усмивки и очи в сърцата им, това е достатъчно. Al не ни разбра, защото и не ни прочете, реши, че просим пари. Но нашата просия е в пъти по-голяма и дори нескромна бих казала, просим едни такива общочовешки неща, като разбиране, добро отношение, толерантност и една усмивка на надеждата и вярата, за децата ни. Ако успеем в това, останалото е лесно.
teosedem
В началото бе словото
 
Мнения: 13
Регистриран на: 29 Дек 2008, 13:45
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот aL` » 03 Яну 2009, 15:59

Наистина не съм прочел поста ви ( тук ). Оспамихте толкова много интернет пространството с него, че вече ми се гади като го засека някъде.
Значи, така решихме да ги подредим във форума - потребител, модератор, потребител, модератор . . .
Аватар
aL`
Постоянно присъствие
 
Мнения: 616
Регистриран на: 07 Фев 2007, 11:47
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 2 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот teosedem » 03 Яну 2009, 20:54

aL` написа:Наистина не съм прочел поста ви ( тук ). Оспамихте толкова много интернет пространството с него, че вече ми се гади като го засека някъде.


Не се притеснявай Al, ще ти мине. Не мисля, че си струва да ти обяснявам пак, защо го правим, понеже вече сме го написали. Ако ти е трудно да разбереш, опитай пак, ако не, не пиши или поне по-спокойно. Тонът ти не ми харесва и нямам намерение да мълча на невъздържаните ти коментари.
teosedem
В началото бе словото
 
Мнения: 13
Регистриран на: 29 Дек 2008, 13:45
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот aL` » 03 Яну 2009, 21:27

:) Че кой си ти та да ми казваш да не пиша. От своя страна ти можеш да си ме репликираш колкото си искаш - това е форум все пак.
Значи, така решихме да ги подредим във форума - потребител, модератор, потребител, модератор . . .
Аватар
aL`
Постоянно присъствие
 
Мнения: 616
Регистриран на: 07 Фев 2007, 11:47
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 2 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот pogar » 03 Яну 2009, 22:44

За вас,които ни подкрепяте моята благодарност и малък пример,че няма невъзможни неща в живота,а само лесни и трудни за постигане цели:

http://www.godtube.com/view_video.php?v ... dd9ea45513

ИВО ИВАНОВ (предполагам това е човека на когото дължим превода)

Канзас
Той се казва Дик Хойт и често навестява мислите ми по време на любимата ми и напълно безплатна антистресова терапия. Ще обясня с няколко думи: стресът си е стрес както в България, така и тук. Проблеми в работата, сметки, крайни срокове, задръствания, съкращения, гнойни ангини накрак и т.н., и т.н. Нещата се натрупват и този стар натрапник стресът често се настанява трайно в живота ни. Моят метод за борба с напрежението е следният. Всяка вечер, двайсетина минути преди самият аз да гушна възглавницата,
сядам до леглото на спящите си деца и просто ги наблюдавам мълчаливо в съня им
Който е бил родител, знае точно какво имам предвид. Едва ли има нещо по-успокояващо и по-възхитително на този свят от едно спящо дете. Не знам дали този ефект се дължи на равномерното им дишане, на откровената им беззащитност или на невинните лица, но за мен няма по-ценно убежище от ежедневието от тези двайсет минути на тихо съзерцание в тъмната стая. Сякаш всичко останало престава да съществува. Някъде далеч остават работата, цените на бензина, лактите по автобусите, параноята, войните, ураганите и всичко останало. В чертите на заспалите деца, обезоръжени се разтварят и тревогите, и проблемите, и стресът. В тези моменти често се сещам за моя любим спортист Дик Хойт, чиито изумителни постижения и живот почнах да следя преди около 5 г.
Дик е станал баща през 1962, но новороденият му син Ричард идва на този свят в конвулсии. Оказва се, че пъпната връв се е омотала около врата на бебето, прекъсвайки притока на кръв и нанасяйки необратими увреждания на централната му нервна система. Детето никога няма да може да ходи, да използва ръцете си, да говори и да контролира тялото си. Лекарите имат само един съвет към родителите: "Отървете се от бебето, дайте го в специално заведение."
Има ли нещо по-ужасно от това да си напълно обездвижен и лишен от възможността да комуникираш с останалия свят от първата до последната секунда в живота си? Да вегетираш с години, окован в жестока килия - собственото си тяло? Отговорът е: Да, има! Ако жертвата е собственото ти дете. Няма по-голям кошмар за един родител, няма по-голямо страдание. Трудно ми е да си представя каква ледена пустош е преминала през душите на Дик и Джуди Хойт, когато са надникнали в бъдещето на сина си. Неизживяното детство, неизказаните думи, неосъществените мечти, неродените внуци. Сърцето ми се свива и не мога да не си спомня за съкрушения баща в "По жицата", за умиращата му дъщеричка и за онези покъртителни осем думи на Моканина: "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"
Но Дик отказва да се самосъжалява, пренебрегва всички лекари, зарежда се с вяра в сина си и тръгва като бесен да търси... бялата лястовица. Надява се, че съзнанието и интелектът на Ричард са останали непокътнати, и се посвещава на идеята да надвие съдбата. Почва да учи сина си на азбуката и да му чете, без да е сигурен дали има някакъв ефект. През 1972 благодарение на големите сърца на група инженери от университета Тъфт Рич се сдобива с комуникатор, който му позволява да изписва думи на монитор, натискайки бутон с тила си. Оказва се, че малкият не само е наясно какво става около него, но и притежава завиден речник и пъргав интелект. Баща му е твърдо решен, че синът му няма да бъде лишен от нищо и щом не може да се движи,
той ще бъде неговите ръце и крака
Дик започва да носи сина си на гръб, за да се радва на природата, води го на планински преходи със себе си и така двамата изкачват един от върховете в Колорадо. През 1977 Рич се примолва на баща си да участват в 8-километров крос с благотворителна цел. Хойт се съгласява да бута инвалидната количка. В този ден те завършват предпоследни, но надбягването събужда неподозирано усещане в душата на обездвиженото момче. Същата вечер Ричард изписва нещо на монитора си, което ще промени живота им завинаги: "Татко, когато се състезавам, не се чувствам осакатен!" От 15 години бащата е търсел точно това лекарство за сина си - усещането за независимост и пълноценност. От този момент нататък животът му е посветен на една-единствена цел: да улови това усещане и докато диша, да го дава на Ричард. Дик почва да бяга по 5 часа на ден, пет пъти в седмицата, бутайки Ричард пред себе си в специална инвалидна количка. През 1981 двамата се записват под името "Тийм Хойт" в Бостънския маратон и побеждават 75% от участниците. Постепенно Дик влиза в невероятна форма и бяга почти непрекъснато. В момента зад гърба си има невероятните 64 маратона, като най-добрият му резултат е просто феноменален - 2:40,47 часа (36 минути и половина под световния рекорд)!
След 4-годишно участие в маратони двамата се решават на нова лудост: триатлона "Айрън Мен". Това нечовешко съревнование включва 3,8 км плуване, 180 км колоездене и като капак - класически маратон (42,2 км). Много малко са хората, които са в състояние да издържат подобно натоварване. Аз съм горе-долу в добра форма, но със сигурност
ще се разпадна на отделни митохондрии още в плуването
Хойт връзва с въже за кръста си доста тежка лодка, в която е легнал Ричард, за да покрие тези първи километри във водата. После слага сина си в специална седалка, закачена за предната част на колелото му. Най-изумителното е, че Тийм Хойт често изпреварва 2/3 от съперниците. През годините Дик и Рич участват в общо 911 състезания, включително 206 по триатлон и 24 последователни маратона на Бостън. През 1992 двойката преминава с велосипед през Съединените щати, покривайки 5000 км за 45 дни. Тук всеки любител на бягането е запознат с историята на Хойт. Медийните спортни гиганти ESPN, ABC, Sports Illustrated и HBО отразяват успехите им, а на пазара излизат книга и DVD филм, посветени на техния трънлив път. Много специалисти се питат какви биха били резултатите на Дик, ако се състезаваше сам, без сина си. Той твърди, че ще се провали, защото Ричард е основният му източник на енергия, а и стилът му на бягане е зависим от количката. Наскоро гледах кадри от последното им състезание. Дик въртеше педалите на колелото с настървение, подминавайки изтощените си противници, а изражението на лицето на сина му отразяваше както огромното удоволствие от надпреварата, така и мускулното напрежение, което явно усещаше от усилията на баща си. Вятърът ги блъскаше челно, умората се бе вкопчила в педалите, но Тийм Хойт продължаваше упорито напред: двама души - едно сърце.
Казват, че дори пулсът им се изравнявал по време на състезание
Тази година Дик навърши 65, което просто не е за вярване. В краката му като корабни въжета подскачат чудовищни мускули, а с бицепсите му би се гордял всеки 20-годишен младеж. Този невероятен човек се е подложил на големи лишения и е пренебрегнал собственото си благополучие, за да освободи сина си от капана на съдбата. Почти всеки цент от пенсията му, всеки извънреден приход и всяко получено дарение се влагат във фонда за спорт. Самият Дик живее по спартански, за да си позволи да пътува от маратон на маратон със сина си. За Хойт старши обаче едва ли има по-сладка жертва от тази и ако можеше, сигурно щеше да бяга по 24 часа в денонощието.
Наскоро една от водещите журналистки на САЩ, Мери Карило, интервюира Дик за предаването "Риъл Спортс". Разговорът им постепенно ги отведе в миналото, към мястото, което Дик все още се страхува да посещава. Там, където в родилното отделение стои сломеният от мъка 22-годишен баща и се взира в мрачното бъдеще на сина си. Струва ми се, че в този момент, пред тв камерата Дик за пръв път кръстоса поглед със себе си и разбра колко изумително е житейското му пътешествие. "Откъде черпиш толкова сила?", попита Карило и този железен мъж, който винаги е стискал зъби и е гледал напред без никакъв признак на слабост, най-после не издържа и остави сълзите да отговорят. Мери е изключителна журналистка, но и тя самата не успя да овладее емоциите си и
следващият й въпрос се разпадна, задавен в собствените й сълзи
За човек, който е бил напълно отписан от докторите, Ричард Хойт е постигнал много неща: завършил е не само гимназия, но и Бостънския университет и има платена работа в лаборатория. Въпреки че е обездвижен, е видял всяко кътче на Америка и е дал надежда чрез примера си на милиони инвалиди по света. Днес той е на 43, но за родителите детето винаги си остава дете. Затова понякога се питам дали и Дик не сяда вечер до леглото на сина си, за да се взре с гордост в спящото му щастливо лице. Дали минава през съзнанието му мисълта, че той е отговорен за това щастие, че той е подарил на осакатения си син усмивката и шанса за пълноценен живот. Хойт е голям мъж, велик спортист и истински родител. Ако има послание в неговата история, то е, че лесно се прави дете, но трудно се става баща.
Много красота има в спорта. Красиви и елегантни бяха полетите на Джулиъс Ървинг към коша. Красиво бе и финалното разгъване на Луганис миг преди да разпори водната повърхност. Изумително красиви са и ефирните подавания на Зидан. Но понякога спортът може да ни даде нещо още по-впечатляващо и ценно. Един 65-годишен мъж, бутащ с всичка сила осакатеното си, но щастливо дете в инвалидна количка. Какво по-красиво? Магията на спорта се състои в това, че в ръцете на един баща той престава да бъде просто спорт и се превръща в нещо много повече. Нещо пълно със смисъл, обещание и надежда... Като бяла лястовица.
Изображение
http://www.bgpetition.com/roditeli-na-d ... index.html
Няма невъзможни неща,а само лесни и трудни за постигане цели.
pogar
В началото бе словото
 
Мнения: 22
Регистриран на: 29 Дек 2008, 01:08
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот teosedem » 03 Яну 2009, 22:45

aL` написа::) Че кой си ти та да ми казваш да не пиша. От своя страна ти можеш да си ме репликираш колкото си искаш - това е форум все пак.


Именно, знаех си, че сам ще си отговориш на въпросите, с които си блъскаш главата. :D Това тук е форум, както и останалото нет пространство е свободно, нито аз, нито ти, можем да казваме кой да пише, или не. Дотук не си написал нито един смислен и съдържателен пост, така че продължавам да смятам мненията ти дотук за злобен и безсмислен СПАМ. Ако ще казваш нещо по темата, казвай, ако не, престани да спамиш поради неясни и за теб самия причини.
teosedem
В началото бе словото
 
Мнения: 13
Регистриран на: 29 Дек 2008, 13:45
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот pogar » 03 Яну 2009, 22:46

aL` написа:Наистина не съм прочел поста ви ( тук ). Оспамихте толкова много интернет пространството с него, че вече ми се гади като го засека някъде.


aL',спорно драйфане след като прочетеш горната история и видиш клипа към нея! :D
Изображение
http://www.bgpetition.com/roditeli-na-d ... index.html
Няма невъзможни неща,а само лесни и трудни за постигане цели.
pogar
В началото бе словото
 
Мнения: 22
Регистриран на: 29 Дек 2008, 01:08
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот aL` » 04 Яну 2009, 01:24

Въобще няма да си направя труда да чета глупостите ви :) , съжалявам.

teosedem причините да пиша са ми ясни, но май ти се правиш на ударен, та не виждаш разликата между нещата, които си пишем и поста, с който открихте темата. Та покрай размислите "що е това човечност и толерантност" отдели малко време да се запознаеш и с това "що е спам".
Значи, така решихме да ги подредим във форума - потребител, модератор, потребител, модератор . . .
Аватар
aL`
Постоянно присъствие
 
Мнения: 616
Регистриран на: 07 Фев 2007, 11:47
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 2 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот teosedem » 04 Яну 2009, 17:16

aL` написа:Въобще няма да си направя труда да чета глупостите ви :) , съжалявам.

teosedem причините да пиша са ми ясни, но май ти се правиш на ударен, та не виждаш разликата между нещата, които си пишем и поста, с който открихте темата. Та покрай размислите "що е това човечност и толерантност" отдели малко време да се запознаеш и с това "що е спам".


Spam e името на американска консерва.:lol: Иначе е досадна и нежелана реклама с комерсиална цел. Къде в нашата инициатива видя комерсиалност, материална изгода някаква? За спам на форумски език също се смята и досадното писане не по съществото на темата, а задръстването й с писания извън контекста й. Идеята на инициативата ни е, да стигнем до колкото се може повече хора от обществото ни. Да покажем истинската същност на децата с увреждания, извън това, което всички виждат всички, физическият недъг. Да покажем лицата, усмивките, очите, мечтите им, които са като на всички други деца. Да припомним, че те са част от нашето общество и имат право наравно с всички останали, на достоен живот и бъдеще. По твоята логика писмото и на Албена Прокопиева също е спам, понеже детето е помолило то да бъде разпространявано и прочетено от повече хора. Част от идеята ни е, и родителите, семействата на деца с увреждания, да спрат да се крият, да се чувстват виновни и изолирани от нас. Каква е вината им, можеш ли да ми кажеш?! Фактът, че са преживяли толкова много болка, мъка, че се борят жертвоготовно всеки ден и миг за усмивката на децата си, за правото и възможността да им дадат любовта си. Че всеки ден са принудени да търпят унижения, погледите ни, извърнатите глави, да се борят с бездушни чиновници, с бездушно отношение, и че децата им оцеляват въпреки жестоките прогнози на лекарите, че няма да ги бъде и една година и да ги захвърлят в дом като Могилино. А тези деца с цялото си "нахалство", вземат че не само оцелеят, ами и пораснат, окажат се и умни на всичкото отгоре, че обичат и се радват на живота, че искат да имат приятели. Ами не, съжалявам, че ти досаждаме и сме ти развалили празничното настроение, но то точно заради такива като теб, съществува инициативата ни. Тези деца и хора имат същите права като нас "здравите" и е крайно време всички, включително и те да го разберат. Не да се молят, не да тропат и унижават и да просят, а да търсят и изискат законните си права, както от държавата ни, така и като отношение от обществото ни.
teosedem
В началото бе словото
 
Мнения: 13
Регистриран на: 29 Дек 2008, 13:45
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот pogar » 05 Яну 2009, 00:17

Мдаа,Тео,да взема да се извиня на въпросния господин и аз:
извинете,че сме живи.
Всеки вижда света от височината на своята кула,но явно не всеки като гледа иска да види и я кара на принципа на щрауса-заравям глава в пясъка и проблема изчезва.Вървим към Европа,но май в обратна на нея посока.
Явно истината за някои неща в тази наша държава за много хора е неприятна,може и такава да е,но поне е истина.
Най-жалкото е,че ние не сме някакви супер герои,а просто родители като всички останали-искаме нормален живот за децата си-нима това не е задължение на всеки родител?!Доста хора не разбирайки това ни приемат за просяци,вменяват ни вина,че сме отговорни родители,които въпреки определен проблем са решили да останат родители,а не да "върнат дефектната стока" обратно в магазина.
Е такива сме си ние-просто родители. :D
Изображение
http://www.bgpetition.com/roditeli-na-d ... index.html
Няма невъзможни неща,а само лесни и трудни за постигане цели.
pogar
В началото бе словото
 
Мнения: 22
Регистриран на: 29 Дек 2008, 01:08
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

Re: УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Мнениеот Gia » 06 Яну 2009, 20:19

Според мен инфо за това и всичко подобно трябва да има навсякъде: форуми, мейлинг листи, блогове. Ти какво си въобразяваш, ал whatever, че трябва да има специални места, а то ИМА, но хората като теб никога не ги посещават. И си въобразяват, че проблеми няма. Като не знаем за тях и те изчезват магически от само себе си сигурно.

Хора като теб аз наричам whatever - минават и заминават и после никой не ги помни. И си позволявам качествени оценки публично и съзнателно за първи път, защото ми е писнало от хорско безразличие и егоизъм. И мене ме срам от теб! В университетски форум били я пуснали хората темата. Да развалят на нищоправщия кефа.

Иначе Тео и Pogar, прегръщам ви и ви стискам ръцете.

Разпространявайте информацията, защото човешкия мозък е такъв, че като му се набива нещо рано или късно го асимилира.

Благодаря ви и успех! :)
Маргарита Аспарухова, 4 курс Културология
...
"Gramma said when you come on something good, first thing to do is share it with whoever you can find; that way, the good spreads out where no telling it will go. Which is right."
Аватар
Gia
В началото бе словото
 
Мнения: 75
Регистриран на: 06 Юли 2007, 13:52
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

ПредишнаСледваща

Назад към Мнения

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта