Стихотворения на форумците ІІ

Какво обичате да правите в свободното си време? Къде обичате да излизате?

Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Misteriq » 01 Фев 2012, 00:03

Настъпи моментът и аз да се разпиша в тази темичка. :) Публикувам тук едно от моите авторски произведения. :)

Утеха
Къде утеха ще намериш в утрешния ден?
Къде ли ще се скиташ, когато си без мен?
Самотата ще ти е приятелка най-вярна.
Съвестта ще те гризе за постъпката ти срамна.
Утеха ти ще търсиш непрестанно.
Лицето ми ще дириш постоянно.
Сгреши за мене ти.
Надяваш се сърцето ми да ти прости.
Любовта ми искаш ти отново.
Желаеш всичко да започнем отначало.
Шептиш ми пак горещо слово.
Дали всичко се е променило?
Утеха търсиш в спомена за мене.
За прошка молиш ме на колене.
Сълзи кристални по лицето ти се стичат.
А твърдеше, че те не ти приличат.
Сърцето ми за теб до болка пак копнее.
Ала умът ми да те отрича така добре умее.
Болката да изчезне искам аз веднага.
Но към теб ръката ми се пак протяга.
Стоиш пред мен с ангелско лице.
И протягаш ти към мен мъжествени ръце.
В очите ти вината си личи.
Моля те, недей ме ти така мъчи.
Душата ми за теб изгаря.
Обичам те и от това не ще се уморя.
Сърцето ми за теб тупти.
От чувства стопи се то почти.
Ти си огън, изгарящ ме изцяло.
Скова в лед сърцето ми неумолимо.
Остави споменът за теб да изгаря моето тяло.
И си отиде най-невъзмутимо.
Утеха търсиш ти в спомена жесток.
Утеха търся аз във времето поток.
Смея се, но всъщност плача.
Мълча и се взирам в здрача.
Пия аз от чашата с горчилка.
До дъно тя ще бъде пресушена.
А ти се взираш пак в непрогледната мътилка.
И даваш воля на болката отприщена.
Такава ще е нашата утеха.
Но дали това е пътят към успеха?
Боли, но те обичам силно.
Боли и ще минава бавно.
Аватар
Misteriq
В началото бе словото
 
Мнения: 14
Регистриран на: 15 Яну 2012, 01:24
Благодарил (а): 63 пъти.
Поблагодарили: 2 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Jamesmagno » 09 Фев 2012, 19:55

Просто се сетих...

За Вас

Аз зная как да Ви спечеля
лесно е - точно като другите -
точните струни да намеря,
които като дръпна, да се чудите
къде съм, как съм, мисля ли за Вас,
да ме бленувате до нетърпимост,
да ме сънувате наяве и в несвяст,
да се удавяте във уязвимост...
Да, лесно е - въпрос на лостове,
на копчета, които да натискаш,
и да създаваш мрежи, мостове,
за да отидеш докъдето искаш.
Ала защо така се получава,
че този път не искам и не мога
да търся струни, мостове да правя,
по мрежи плетени от блянове да ходя?
Усещам, сякаш няма нужда
от планове, от маски чужди,
усещам, в мен не се пробуждат
тъй обичайните ми нужди...
Събличам се като че ли
от хипнотичните одежди
и истинските си очи
едва забележимо свеждам,
клепачи навлажнени свивам
и с всяка Ваша дума чута
сърцето ми във миг забива
с петстотин удара в минута...
А мога да приспя тез странни чувства –
ще ме боли, но мога да го сторя,
да затъмня съвсем очите пусти,
сърцето бясно в клетка да затворя.
Ще трябва само време – това е инструментът,
със който, ако знае как умело да борави,
Човекът може да сломи Момента,
да го убие и да го забрави.
Но ето, пак говоря за машини,
за механизми, лостове и копчета натискам,
държа на Времето безкръвните турбини
и трия мигове, а как не искам...
И няма този път да ползвам плитки трикове,
защото туй с сърцето ми се случва твърде рядко,
най-честно ще изпиша писма милиони в пликове
и Вий ще ги четете, а аз ще страдам сладко...
How am I supposed to explain to my son why two men are getting married when I don't have a son and also who is this kid??
Аватар
Jamesmagno
The best things in life aren't things
 
Мнения: 9547
Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
Благодарил (а): 1403 пъти.
Поблагодарили: 624 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Jamesmagno » 07 Мар 2012, 02:16

Тикви

Тикво, що ли представляваш?
Слънце щом те напече,
всички грижи ти забравяш,
просто махваш със ръце;
Вечер, видиш ли звездите,
щом облещи се луната,
мислите със взлом връхлитат
от живота за нещата.
Тикво, като с фотоклетка
вероятно функционираш -
дремеш, слънце като светне,
нощем се самоубиваш...
How am I supposed to explain to my son why two men are getting married when I don't have a son and also who is this kid??
Аватар
Jamesmagno
The best things in life aren't things
 
Мнения: 9547
Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
Благодарил (а): 1403 пъти.
Поблагодарили: 624 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Das Erste » 18 Мар 2012, 22:46

..........
Последна промяна Das Erste на 06 Сеп 2012, 14:34, променена общо 1 път
Море на вечерта - и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...


-хр. фотев
Аватар
Das Erste
Летящите Пръсти
 
Мнения: 1517
Регистриран на: 09 Май 2011, 20:58
Местоположение: На Северния полюс
Благодарил (а): 681 пъти.
Поблагодарили: 186 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Angel_N » 18 Мар 2012, 23:03

Не мога и Мога

Не мога да рисувам,
Не мога да пея,
Не мога да мирувам,
Не мога да тлея.

Не мога семки да люпя,
Не мога обръч да въртя,
Не мога тухли да чупя,
Не мога просто да мълча.

Не мога да разбирам,
Не мога по-навътре да се мръдна,
Не мога да шофирам,
Не мога да се сгъна.

Мога да сънувам,
Мога да те разсмея,
Мога да лудувам,
Мога само да горя и да копнея.

Мога книга да си купя,
Мога сляпо да вървя,
Мога преградите да срутя,
Мога силно да крещя.

Мога да те игнорирам.
Мога гръб да ти обърна,
Мога и пеша да се прибирам,
Мога просто да си тръгна.
Живот, събран в един миг, в една дума. Цветето на духа.
Аватар
Angel_N
Легендарен флуудър
 
Мнения: 2188
Регистриран на: 22 Апр 2010, 18:31
Благодарил (а): 859 пъти.
Поблагодарили: 573 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Misteriq » 19 Мар 2012, 22:39

Един свят за двама :flower: :oops: :flower:

Очите ти аз диря нощ и ден,
очите ти как гледат само мен.
Усмивката ти непрестанно в съня си аз съзирвам,
усмивката ти, от която се омайвам.
Преброй звездите на нощното небе.
Опитай се поне. Откри ли ме сред тях?
Откри ли моя лик? Тръгваш си, но накъде?
А толкова години до тебе аз стоях.
Обичам те! За тебе аз копнея.
Но дали така младостта си не пилея?
Обичам те! Защо да крия?
И чашата с любовната отрова до дъно ще изпия.
Неразбрани ще останат моите чувства.
Недоизказани ще бъдат моите мисли.
Това съм аз – море от тайни.
Това съм аз – загадка за твоите сетива.
Сърцето ми към тебе все ме води.
Усмивката ти в съзнанието ми броди.
Очите ти с моите се сливат.
Душите ни своя собствен свят откриват.
Целувките ти по-сладки са от мед.
Ала сърцето ми сковано е в лед.
Ароматът ти долавям, щом на близо си.
И пак към теб копнежът тласка ме.
Пак гледаш ме с очите си сияйни.
Опитваш се да разгадаеш моите женски тайни.
Потопи се в душата ми безкрайна.
И виж колко съм омайна.
Запленен остана пак, нали?
Сърцето ти ускорено пак тупти.
Отново оставих те без сили.
И това май много те смути.
Обичаш ме! Желаеш ме!
Крещиш след мен без глас.
В сърцето ми сме само ти и аз.
За теб и мен времето е спряло.
Защото ти и аз сме едно цяло.
Аватар
Misteriq
В началото бе словото
 
Мнения: 14
Регистриран на: 15 Яну 2012, 01:24
Благодарил (а): 63 пъти.
Поблагодарили: 2 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Jamesmagno » 09 Апр 2012, 00:36

Студено е, когато
те няма тук до мене.
Разправят, че богат е
човек - и без проблеми,
щом има си другарче...
Студено е без тебе.
Коя си ти, обаче,
майка му да еба?
How am I supposed to explain to my son why two men are getting married when I don't have a son and also who is this kid??
Аватар
Jamesmagno
The best things in life aren't things
 
Мнения: 9547
Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
Благодарил (а): 1403 пъти.
Поблагодарили: 624 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Equilibrium » 11 Апр 2012, 21:02

Вапцаровско

Животът като черен мастиф -
окъпан във лиги.
Живот и бесен, и крив,
наводнил човешките диги.

Животът като оглушели тела -
сред взрива на века.
Живот без крак, без ръка,
погубил тихо Човека.

Животът като забравен език -
натикан в устата.
Живот без стон и без вик,
наследен от децата.

Това е.
Аватар
Equilibrium
копеле на света
 
Мнения: 599
Регистриран на: 20 Фев 2010, 02:15
Местоположение: София
Благодарил (а): 4 пъти.
Поблагодарили: 112 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Jamesmagno » 15 Апр 2012, 14:32

Написах го, изтрих го и пак го написах...

Харесвам татусите ти
Оформят твойто вътре
Върху твойто вънка
Но гледам някак снизходително
На шарките по кожата
На опитите жалки на мастилото
Да стигне по-навътре
Отколкото е редно -
Сърдечната симпатия
На татуист-художник
Комуто пада се честта
С иглата си да драска
Отвъд зад епидермиса
И да рисува спомени
И да дере емоции
Да багри както си поиска
Нетленните платна
На твойта скрита женственост
How am I supposed to explain to my son why two men are getting married when I don't have a son and also who is this kid??
Аватар
Jamesmagno
The best things in life aren't things
 
Мнения: 9547
Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
Благодарил (а): 1403 пъти.
Поблагодарили: 624 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот svetleto89 » 20 Авг 2012, 00:42

:) Много хубаво пишете
Последна промяна svetleto89 на 02 Сеп 2012, 10:19, променена общо 1 път
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

Емили Дикинсън
svetleto89
Паисий
 
Мнения: 950
Регистриран на: 07 Окт 2006, 11:47
Благодарил (а): 32 пъти.
Поблагодарили: 83 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот abovetherim » 25 Авг 2012, 17:36

Една вечер, след като нямах пукната бутилка бира, сътворих следното нещо...

Ода за Бирата

Ах, биро, биро, къде си ти,
... Недей се спира, към мене се плъзни,
Дъхът ти леден да усетя с аромат на хмел,
Не ме интерсува и не искам да се сетя, че ще стана аз дебел,
След каса бира или две във нашето мазе,
Обръщаме бутилки, та веч' и без мезе,
Ракия аз не искам, нито ром или коняк,
Защото пак ще се подрискам в някой близък храсталак,
Загорка, Шуменско, защо да не и чак Корона,
за ужас на мормона унищожаваме за час, а всички други са в захлас...и айде, нека Господ се смили над нас...
На сутринта пак ще има наказания, то се знай,
Ах, как не ми се сърба чай, но страшно няма,
Вечерта ще дойде, ще изпаднеме в блаженото незнание и всичко пак ще се повтаря, вай, вай, вай...
Ваше благоpодие, госпожа удача,
Для кого ты добpая, а кому - иначе.
Аватар
abovetherim
В началото бе словото
 
Мнения: 51
Регистриран на: 15 Юли 2012, 10:22
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 6 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Sols » 02 Сеп 2012, 03:30

Изповед

Живея в свят от мъка изтъкан
Понякога я виждам във очите ти
И в моите я има,точно там
Където вечер ронят се сълзите ни
Нощта е тъмна и студена,без звезди
Една цигара осветява тъмнината
Ала и тя безмилостно гори
Припуква леко,нарушава тишината...
И бавничко умира. Като нас
А всъщност не умираме ли всички?
...е,аз искам искрено във моя сетен час
Да съм обичана. А ти не искаш ли?


Попринцип не обичам да поствам мои неща. И кълна се - не съм депресар...
“Journalism can never be silent: that is its greatest virtue and its greatest fault. It must speak, and speak immediately, while the echoes of wonder, the claims of triumph and the signs of horror are still in the air.”
Аватар
Sols
Somnium
 
Мнения: 537
Регистриран на: 30 Юни 2012, 04:43
Местоположение: Admist the purple waterfalls
Благодарил (а): 29 пъти.
Поблагодарили: 47 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот Jamesmagno » 03 Сеп 2012, 13:59

^ На границата на клишето, но не я прекрачва, а отива в класиката, но е И свежо - браво! :)
How am I supposed to explain to my son why two men are getting married when I don't have a son and also who is this kid??
Аватар
Jamesmagno
The best things in life aren't things
 
Мнения: 9547
Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
Благодарил (а): 1403 пъти.
Поблагодарили: 624 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот fak » 06 Сеп 2012, 12:53

о да.. много свежо.. като извадено от хладилник.
Изображение
Аватар
fak
la douleur exquise
 
Мнения: 7585
Регистриран на: 14 Сеп 2008, 16:03
Благодарил (а): 943 пъти.
Поблагодарили: 1112 пъти.

Re: Стихотворения на форумците ІІ

Мнениеот syggeryk » 18 Сеп 2012, 21:47

На чудна приказна пътечка
вълчица и койот се срещат.
От душицата й светла, нежна мила
страшна сила заизвира.

Объркан тук безделният койот
забавя без да иска своя ход;
нещо непознато в него се надига
със сила нова, пълна, жива.

Неясният му трепет щом съзира,
безгласното си знание за миг събира,
из необятното пространство го запраща
и клетникът в неземния капан се хваща.

За думи време не остава,
вълчицата по пътя продължава,
а той се чуди и са мае
дали това реалността е.

И ето не минава и секунда
и без следа от никаква почуда,
с плахи стъпки тръгва той напред,
обгърнат от магията навред.

От този ден нататък - с воя -
на света за този миг припомня -
за вълчицата със Дара, дето
показа истинския Господар - Сърцето.

~~~~


Смисъл няма, няма и да има.
В безкрая всеки сам си се намира.
И всички хора, духчета и животинки
са на нищото печат, а на себе си - картинки.

Дали звездите ще изгреят сутринта
или Слънчо ще засвети през нощта,
Луната няма и да ще да възрази,
но.. "О! Чудо е това! О! Време за мечти!"

Треви, дървета, планини;
облаци, звезди, мъглявини;
събират се и в шепа на дете,
простират се и в ширното Небе.

И няма нито криви, нито прави -
и нито в разлика живеем.. или забрави?
В граници оплетени понякога се скитаме,
но веднъж осбоводим ли се - със вечността политаме..

И пак наново.. във вечно новия безкрай,
където Аз съм Ти, а пък Април е Май.
Където огънят съзнанията ще възпламени,
където нито имаме желания, нито същини.

~~~

Едно и две, и три, и четири;
безкрай в безкрая си, и той в безкрая.
И пет, и шест, и седем грешници
ни с шум пристигат, ни с имена се славят.

В стая - мрак. А в мрака - огледало -
царство на безброй и една реалности.
В тъмнината то единствено видяло
тишина навред и силует без граници.

"Две плюс две" във хаоса се изгубва;
свещта от своя пламък се разтапя.
Венера с Марс пътека пак си търсят,
та в края й прекрасно да угаснат.

Угаснат ли - се Слънце ражда,
огрява то и слепите площади.
А спра ли да броя - тишина настава -
в мен си Ти, а мен ме няма.

~~~

Никой нищо не знае,
в никой нищото спи,
във нищото всичко това е,
от което изтъкани сме ний.

На светлината сме любимо отроче,
на звука сме най-мили чада -
в света, в който всичко едно е,
в света на безрбой чудеса.

Никой нищо не знае,
не му и трябва дори -
той част от всички блага е
и в тях той цъфти ли, цъфти..

:drag_01:
syggeryk
В началото бе словото
 
Мнения: 1
Регистриран на: 18 Сеп 2012, 21:40
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 0 пъти.

ПредишнаСледваща

  • Similar topics
    Отговори
    Преглеждания
     Последно мнение

Назад към Хоби и Забавления

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта