Весели истории

Какво обичате да правите в свободното си време? Къде обичате да излизате?

Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl

Весели истории

Мнениеот blackout » 30 Юли 2010, 00:46

Споделете история - своя или чужда, реална или измислена... все тая, смях да има.


--------------

Как влязох във фейсбук

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.

Иво Сиромахов
В царството на слепите съдии едноокият е адвокат.
Аватар
blackout
Форумозавър Рекс
 
Мнения: 1584
Регистриран на: 03 Май 2008, 20:56
Местоположение: Варна
Благодарил (а): 28 пъти.
Поблагодарили: 109 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот Scarface » 30 Юли 2010, 09:51

Тая история я четох още миналата година. Иво Сиромахов май е прекалил в опита си да бъде интелектуалец :lol:
Иначе пускам една история, на която знам да се смея ли или да рева :o

Това е края. След всичко това мога да си скъсам книжката и да я изям. Подобна история е историческа.


Пътуваме си из София с един колега и по едно време един ЧЕРЕН ДЖИБ ни удря. Една проста ежедневна случка. Последвалите събития са Оникални.
Слиза някаква руса спермоядка и започва да ни се кара. Ние гледаме тъпо и не знаем какво да кажем. Естествено това не трая дълго, започнаха да хвърчат клетви и красиви думи към нея. Съответно прозвуча и заплахата, че ще ни се стъжни. Звънна някакъв телефон и намали тона. Тя вика, не ме интересува, за тоя джип ще ви разсипят. Не се разбрахме с протоколите и решихме да викаме КАТ. От там прозвуча шегата, че да сме викали КАТ "черен джиБ е с предимство". Викнахме КАТ, през това време се лееха закани как щяло да ни се стъжни след малко и т.н. Съответно се лееха и от наша страна люти клетви. По едно време пристига някаква S-ka и слиза един муньо с размерите на комар. Прозвуча едно злокобно "ей сега ще ви еба майката". Колегата се излетя към него и комарът скочи у джипа. И той започна да звъни телефони. Все тая, тая част не е интересна. БОй нямаше, имаше само псувни и закани. След около 40 минути идва КАТ. Взеха им проби за алкохол, всичко как си трябва. Нямаше проблем. Викат айде да напишем протоколите. И и викат на оная п..ка да си даде документите да и напишат акт. От там пак прозвуча "ама защо на мен". Те и обясниха, че тя е виновни, ние сме дясностоящи и т.н. Тя отговори "еми защо на мен, черен джиб е с предимство?" Предишното и изказване за това не ни направи впечатление, но сега прозвуча по-сериозно. От там се намеси и онзи минзухар като и той настояваше, че "черен джип е с предимство". Куките и те гледаха като гръмнати, докато ония не скокна в колата и донсе някакво принтирано листче от Правилника за движение по пътищата. Покрай всички правила беше вметнат и "член", в който пишеше общо казано, че "черен джиБ има предимство на пътя". Това абсолютно сериозно, а джиБ беше написано баш джиБ. Това копие на правилника му бил дал негов приятел, същото нещо имаше и русата п..ка от джиБа. Реакцията на полицайте няма да я коментирам, хората не знаеха какво да кажат. Ние също гледахме като гръмнати.
Но за първи път виждам толкова прости хора. Явно тоя и беше тъпкачът и добре си бяха паснали по тъпотия. Може ли, може ли да твърдиш, че в правилника има "черен джиБ е с предимство". Това слага край на всякакви истории на пътя. Какви ли не неща съм виждал от всякакви селяци, но това разби всичко в мен. Случало ми се е да премигам на някоя за предимство, а тя да отвори прозореца и да ме пита "какво ми мигаш бе, аз съм в правото си", случавало ми се е да видя как човек присвирква на светофар на една мърла, че е включила задна, а тя да си помисли, че и дават зор, да извади ръката си, да покаже среден пръст, и с мръсна газ да удари този зад нея. Какво ли не. Но това уби всичко.

И да си знаете на пътя- черен джиБ е с предимство. Видите ли черен джиБ спирайте.
You are still going to get criticized, so you might as well do whatever the fcuk you want
Аватар
Scarface
Fcuk what people think
 
Мнения: 3776
Регистриран на: 27 Юли 2007, 22:56
Местоположение: Madchester
Благодарил (а): 130 пъти.
Поблагодарили: 186 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот blackout » 30 Юли 2010, 10:52

Горчива поука има историята с джипа, мда..

Иначе наскоро тoзи кратък анализ на българското кино ме разсмя доста, защото си е реално състояние.


"Българското кино е дало на света много интересни похвати – отсъствието на сюжет, лошият звук, дългите безсмислени кадри, които ни подсещат за дълбоката душевност на оператора и за липсата на всякакъв финансов контрол от страна на продуцентите.

Но най-значимият български принос в световната филмова индустрия са диалозите от сорта:

- Ще заминем ли? (пауза)

- Не, ще гледаме телевизия. (напрегната пауза)

- Защо се държиш така?

- Защо? Защо? Защо?... (тежка въздишка) Вечните въпроси без отговор…

- Защо ме измъчваш?… (дълга пауза) Мразиш ли ме? (Двамата мълчат, а камерата излиза от скръбната кухничка и обхожда покривите на панелните блокове на разсъмване. Звучат тревожни цигулки).

Тези похвати създават самобитния облик на българското кино и ни карат да се питаме, защо все още не сме получили своя заслужен „Оскар” или „Златна палма”. Отговорът е горчив – има световен заговор срещу българската култура и гадните чужденци никога няма да допуснат да ни се отдаде заслуженото."
В царството на слепите съдии едноокият е адвокат.
Аватар
blackout
Форумозавър Рекс
 
Мнения: 1584
Регистриран на: 03 Май 2008, 20:56
Местоположение: Варна
Благодарил (а): 28 пъти.
Поблагодарили: 109 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот alter ego » 02 Авг 2010, 18:02

Все по-отчетливо съзирам сходство между черния ДжиБ и ФейсБука... :roll: :mrgreen:
:Laie_2: Into the endless we ride... :Laie_42:
Аватар
alter ego
A Soul Lost in Endless Time
 
Мнения: 5023
Регистриран на: 04 Окт 2009, 15:18
Местоположение: occasionally into the forum...
Благодарил (а): 256 пъти.
Поблагодарили: 274 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот ЕгасиКостов » 21 Авг 2010, 07:22

Седемдесет български роми, качени на самолет боинг 737 и изпратени обратно за България са успели да го превземат, като са принудили пилота да им се подчинява. Френските власти заявиха, че не са очаквали такава стъпка от експулсираните за родината си роми и затова не са осигурили охрана в самолета. Те отчитат това, като своя голяма грешка, предвид провиненията на ромите, повечето които имат криминални прояви. Преди да поставят под контрол самолета, ромите са се свързали със свои роднини в България, като са им поръчали да ги чакат на летището в Пловдив откъдето щели да дойдат да ги вземат. Условието роднините да се качат на завзетия самолет било да носят по два парашута. Нищо не подозиращият пилот се приземил на летище Пловдив, но какво било изумлението му, когато вместо да слязат експулсираните роми, на борда започнали да се качват нови и то носещи по два парашута. Ромите действали изключително бързо и заплашили пилота, че ако не отлети обратно за Франция ще го завлекат в циганското гето, където никой нямало да може да го открие. Пилота бързо-бързо се подчинил и отлетял обратно към Франция носейки на борда си два пъти повече роми, отколкото при отлитането си към България. Когато самолета се озовал над френска територия, циганите отворили товарния сектор и започнали да скачат на групи по десет разпръсквайки се над цяла Франция. Част от френските жители свидетели на ромския десант помислили, че е започнала нова световна война и се скрили подомовете си. В момента френското правителство е впрегнало всички сили в откриването и задържането на наглите роми, като засега са успели да заловят само един, който заявил, че би се върнал в България само мъртъв, защото там бил ада на земята.

:lol:
По всеки въпрос има две мнения - моето и грешното.
Аватар
ЕгасиКостов
Да живей словото
 
Мнения: 450
Регистриран на: 19 Юни 2010, 14:14
Местоположение: София
Благодарил (а): 12 пъти.
Поблагодарили: 28 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот blackout » 22 Авг 2010, 19:37

10-те крилати фрази на прехода

Древните римляни са казали „Думите отлитат, написаното остава”. Но понеже у нас всичко е наопаки, 20 години след настъпването на демокрацията се оказа, че написаното е отлетяло, останали са само думите на някои политици. Онези паметни фрази, които завинаги ще горят в нашите сърца.

Още в първите дни на демокрацията министър-председателят Димитър Попов патетично извика:
„За Бога, братя, не купувайте!”. Тези думи стоплиха народа. Премиерът ни нарича „братя”. Значи ни обича. Освен това ни съветва да спрем всякакви покупки, защото потреблението носи само злини. 20 години по-късно виждаме, че светът се вслушва в думите на Попов и хората наистина не купуват нищо. Ако го бяха чули тогава, можеше и да избегнем световната финансова криза.

По същото време депутатът Васил Михайлов начерта нова стратегия пред българската дипломация:
„Трябва да развиваме приятелските отношения между България и Нубия”. Мъдри слова. Мнозина лъжепатриоти се подиграваха тогава на г-н Михайлов, защото не схванаха посланието в думите му – България трябва да търси приятелски държави не само в пространството, но и назад във времето!

Политическите битки в началото на 90-те се водеха много страстно и зрелищно. Парламентарните заседания не бяха вяли и скучни като днес, а се превръщаха в истински екшън. Веднъж, по време на поредната ожесточена битка червената депутатка Елисавета Миленова се провикна към председателя на парламента:
„Господин Савов, излезте навън да ви шибна два шамара!” Да, демокрацията трябва да се брани с всички средства, дори и с голи ръце, ако се налага.

Новите времена донесоха по нашите земи и нови екзотични наслади – „спа център”, „ол инклузив”, „шведска маса”. Сблъсъкът с капиталистическите ценности роди нови незабравими фрази, като тази на депутата Георги Петров, несправедливо наречено от негови злонамерени опоненти Гошо Тъпото: „Щом масата е шведска, аз ще стана като дойдат шведите”. С тези думи Петров доказа, че традиционното българско гостоприемство не е мит и че нашата държава вече е отворена за контакти със скандинавските страни.

Политиците на прехода ще бъдат запомнени и със своята проницателност и трезва преценка на ситуацията. В миг на откровение вицепремиерът Нейчо Неев въздъхна: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”. Така Неев очерта най-голямото предимство на демокрацията – вече всеки може да управлява България, егати.

Няколко години по-късно външният министър Надежда Михайлова даде тон в медийната политика на властта: „Нахранете журналистите!”. Когато тълкуваме тази фраза, трябва да имаме предвид двоякото значение на глагола „храня”. От една страна той означава „давам манджа, осигурявам препитание на някого”, но в уличния жаргон „храня” означава по-скоро „хокам, псувам, раздавам обидни квалификации”. Така че не е ясно какъв точно е заветът на Михайлова и как трябва да се отнасяме към журналистите.

Някои политици ще останат в историята със забележителната си начетеност. В това отношение палмата се държи от министъра на културата Нина Чилова. Запитана за произведенията на Панчо Владигеров, тя уверено заяви:
Пред Панчо Владигеров предпочитам Златю Бояджиев”. Какъв изящен пирует на мисълта! Големите умове винаги са схващали културата в нейната цялост – музика, живопис и слово не могат да бъдат строго диференцирани. Посланието на Чилова е, че българската култура е един голям маратон, и в този маратон Златю Бояджиев води с няколко обиколки пред Панчо Владигеров, който така и не успя да стане майстор на четката.

Може би най-забележителният оратор на прехода беше Симеон Сакскобургготски. Той наложи един своеобразен стил на говорене, наподобяващ маниерите на учителя Йода. И по едно време каза на хората:
„Трябва да си смените чипа”. По-късно обаче се оказа, че проблемът май е в неговия компютър, антивирусната му програма изтече и операционната система „НДСВ 2001” гръмна.

Днешното правителство също побърза да се разпише на стената на политическите мъдрости с фразата на финансовия министър: „Бюджетът е малка постна пица”. Блестяща метафора, в която прозират няколко смислови пласта. Първо – защо пица, а не да речем баница? Пицата е типично италианско ястие, няма нищо общо с нашите кулинарни традиции. Скритото послание на Дянков е, че ситуацията у нас е като в Италия – политическа нестабилност, мафия и премиер-веселяк с неспирни медийни изяви. Другият код към разгадаването на бюджета е думата „постна”. В случая това не означава „безмесна”, а е по-скоро препратка към духовната практика „пост и молитва”, тоест освен да не ядем, ще трябва и смирено да се молим на правителството, за да оцелеем.

Но безспорно най-култовата фраза на прехода беше жоржганчевата „Не ме гледай умно, българино!” В тези пет думи се съдържа цялата философия на българската политика. Смисълът е, че докато избирателят гледа умно, положението ще бъде тежко. А щом постигнем така желаните от властта тъпи погледи, нещата ще се оправят, ще има цъфване и връзване, реки от мед и масло и тълпи от доволни поданици, живеещи в траен рахат.

Но докато все още има отделни българи, които гледат умно, ще си ядем малката постна пица, ще слушаме симфониите на Златю Бояджиев и ще чакаме шведите.

Иво Сиромахов
Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 14 ноември 2009
В царството на слепите съдии едноокият е адвокат.
Аватар
blackout
Форумозавър Рекс
 
Мнения: 1584
Регистриран на: 03 Май 2008, 20:56
Местоположение: Варна
Благодарил (а): 28 пъти.
Поблагодарили: 109 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот Scarface » 25 Авг 2010, 13:50

Как с Джони Деп ходихме на Спирита...

С Джони Деп се знаем от деца. Колко сме играли на пирати покрай река Дунав, ако знаете само! После ходехме заедно на почивка във вилата на ЦК на БКП в Дружба, че и неговите бяха голяма номенклатура.

След това животът ни раздели. Все ми се обажда Джонито и ме врънка да ме реди за една братовчедка на Ванеса Паради, ама аз от дебилен патриотизъм си държа все на нашенка.

Канил ме е в Холивуд по премиери, ама къде да блъскам път като гламав и да се бутам там за място с Робърт Де Ниро и Дъстин Хофман.

Та - миналата седмица ми звъни Джони Деп и вика „Идвам на „Спирит ъф Бургас"! Не мога без „Продиджи"! Като ми запеят с ония кръшни вокали и си късам ризата от кеф, а копчетата хвърчат във въздуха!" ...

Сега това знам, че го е чул, че така ставало по концертите на Шабан Шаулич, ама викам дай да не му развалям кефа. Приятел ми е от детинство. И се навих да ходя с него на „Спирита".

Питам аз Джони къде да се срещнем, той зор да е на „Сточна гара". Там му бил любим района. Странна птица си е и в живота, като във филмите.

Отивам на срещата, гледам го дегизирал се - брада, мустаци, тъмни очила и... даже рокля облякъл, да не бие на очи!?!?!?!?

После ми вика до Бургас да ходим с такси. Понеже Ванеса пеела „Джо ле такси" в края на 80-те и той от солидарност - газ до морето с някакъв „бакшиш". Ама като се е заринал с кинти, така е. Като го гледам май и от Доган е по-богат.

Пристигаме привечер в Бургас и се забиваме в едно барче. И там на бара седи някакъв бабанка и пие фреш с чадърче и бъркалка „статуята на свободата". Джони веднага се насочи към него и ме вика да ме запознава. Гледам и се мая .... Брус Уилис. И той дошъл за „Спирита", ама се барнал с руса перука и раздава автографи с подписа на Лили Иванова. После като се вгледах, приликата верно е поразителна.

Брус пък дошъл да гледа „Гравити Ко", понеже като ги слушал и се успокоявал, че има и по-дразнещо нещо на света от Деми Мур.

На съседната маса пък някакво грозило се налива с бира. Питам бармана коя е тази и той ми прошепва „Лейди ГаГа, ама не казвай на никого!". Дошла била да слуша „Джанго Зе" на фестивала. Щяла да прави кавър на „Луди жаби" на албански. Абе, луда работа в тоз Бургас!

Малко преди с Джони Деп да идем на „Продиджи", точно пред хотела срещаме Мадона. Стърчи на тротоара и пее „Бургаски вечери" на развален български със силно изразено мйекане. На лявата й ръка - временна татуировка с надпис „I Love Slavi T."!?!?!?

Нали ви казвам - на този „Спирит" изперка де що има световна звездЪ.

На самият концерт, майко мила! Пред нас Барак Обама, отстрани Папата, а зад нас Далай Лама. И тримата с фланелки на „Уикеда"! От 15 000 души публика, поне 10 000 бяха от Холивуд или близките села покрай него.

На едно място обаче се бута яко народът. Наредихме се и ние с Джони в навалицата, да видим к'во се върши и... що щеш! Кичка Бодурова раздава автографи на поразия. Кайли Миноуг и Виктория Бекъм дори се хванаха за косите да се скубят, на коя първа да се разпише Кичето. А Джони ми вика на ухото „Абе, тази е много яка бе, що не запише дует с Устата?".

Всичко беше ОК! И тъкмо когато „Продиджи" излязоха за биса, откъде се намери да ни се залепи Силвестър Сталоун. Позна ме и се сети, че му дължа едни 7 лева, още от времето на първия „Рамбо". И като ни подгони. Ние с Джони бегом из Бургас, ама Силвестър звъни по мобилката на Джейсън Стейтън, Арнолд Шварценегер и Долф Лундгрен. Те били наблизо до джаз сцената на „Спирита". От там се включиха Том Круз, Мел Гибсън и Рангел Вълчанов ... и стана егати преследването.

Добре, че „бакшиша" ни чакаше с таксито. Метнахме се и обратно към София. Джони слезе на „5-те кюшета" да си лови маршрутка за Париж. Щял да ходи при тъща си.

Аз пък имах работа в „Исул" и там срещнах самия професор Вучков!

P.S.: От цялата тази статия само горното изречение е истина. Всичко останало е вдъхновено от кретеноидната българска журналистическа лайвстайл пасмина. Големите жеги са изключително неблагоприятни за душевноболните кореспонденти. Чак сега разбрах защо са го кръстили „Спирит"!
You are still going to get criticized, so you might as well do whatever the fcuk you want
Аватар
Scarface
Fcuk what people think
 
Мнения: 3776
Регистриран на: 27 Юли 2007, 22:56
Местоположение: Madchester
Благодарил (а): 130 пъти.
Поблагодарили: 186 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот assault » 25 Авг 2010, 14:01

"Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе?! Е, това не мога да си го обясня при тоя шибан народ, при тия шибани колеги... Ние, българите, сами ще се изядем, наистина!"

Божидар Димитров. :cheers:
assault
Танцуващия с клавиатури
 
Мнения: 538
Регистриран на: 13 Юли 2010, 21:03
Благодарил (а): 4 пъти.
Поблагодарили: 39 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот Lord » 25 Авг 2010, 15:49

10-те крилати фрази на прехода
...

Пропуснал е култовото - "Ние вината ги поемаме с мезетата" (Филип Боков, запитан, дали БСП/БКП няма да поеме вината за режима след 1944г.)
Мы строили, строили и наконец построили. Ура!
http://www.youtube.com/watch?v=BTgScuKReSo

Clevinger was dead. That was the basic flaw in his philosophy.
Аватар
Lord
The bombardier
 
Мнения: 2531
Регистриран на: 02 Сеп 2007, 23:44
Местоположение: Варна-София
Благодарил (а): 158 пъти.
Поблагодарили: 193 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот Scarface » 26 Авг 2010, 17:17

По-късно мисля да пусна цяла серия с култови истории за Краси Ватмана, Плебея, Живо и компания - продукт на е-бане.нет :drunken:
You are still going to get criticized, so you might as well do whatever the fcuk you want
Аватар
Scarface
Fcuk what people think
 
Мнения: 3776
Регистриран на: 27 Юли 2007, 22:56
Местоположение: Madchester
Благодарил (а): 130 пъти.
Поблагодарили: 186 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот blackout » 27 Авг 2010, 19:37

Преживяванията на човека Х:

"Веднъж отивам в един бар и по едно време усещам, че ми се пърди, и то много сериозно.
За щастие музиката беше доста силна и ми хрумна да пускам леки,
но категорични пръцвания в такт с музиката - така, че да не се чуе.
И така 2-3 песни, обикалям из бара, докато ми олекне.
След 3-тата песен обаче усетих, че всички ме гледат странно с леко отвращение в погледа.
В този момент осъзнах, че не съм си махнал слушалките на айпода от ушите!"
В царството на слепите съдии едноокият е адвокат.
Аватар
blackout
Форумозавър Рекс
 
Мнения: 1584
Регистриран на: 03 Май 2008, 20:56
Местоположение: Варна
Благодарил (а): 28 пъти.
Поблагодарили: 109 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот Borisg » 27 Авг 2010, 19:54

Един приятел излиза от къщата на момчето Х. На излизане го засичат двама полицаи и го питат: "Знаеш ли къде живее момчето Х? (вероятно издирват въпросното момче за провинение.
Та този мой приятел вместо да ги упъти, им вика: Не, не знам :lol: И моментално пали джантите нанякъде :lol:
Та смешното е парадокса, че хем излиза от къщата на Х, хем вика на полицаите, че не знае за к'во му говорят :lol: Та на тази история последно се смях доста
Аватар
Borisg
Легендарен флуудър
 
Мнения: 3725
Регистриран на: 26 Сеп 2009, 14:45
Местоположение: Where the streets have no name
Благодарил (а): 118 пъти.
Поблагодарили: 283 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот Scarface » 30 Авг 2010, 10:04

Пускам първата история за Краси Ватмана и компания. Доста е дълга, така че само линк :D

http://www.e-bane.net/modules.php?name= ... e&sid=2947
You are still going to get criticized, so you might as well do whatever the fcuk you want
Аватар
Scarface
Fcuk what people think
 
Мнения: 3776
Регистриран на: 27 Юли 2007, 22:56
Местоположение: Madchester
Благодарил (а): 130 пъти.
Поблагодарили: 186 пъти.

Re: Весели истории

Мнениеот Scarface » 03 Фев 2011, 14:04

Научил съм доста култови истории от Перник покрай един познат. Последната му история е доста дебилна.

Четирима пичове от Перник, негови приятели, решили една вечер да излезнат на дискотека в София. Единият пич бил с две счупени ръце, съответно гипсирани, но успял по някъв начин и той да пие. Пийнали си те и по малките часове на нощта решили да си ходят. Тука идва дилема - кой да кара колата? Решили, че най-малко пияният ше кара. Тва се оказал пичът с двете счупени ръце. :lol: взели преди да тръгнат по една биричка и си къркат в колата. Пичът със счупените ръце хванал едвам-едвам волана с пръстенцата на едната ръка, а с другата някак държи биричката за гърлото и скоростния лост :lol: :lol: по едно време ги спира катаджия, а шофьорът сваля прозореца. В момента, в който го видял, се хванал за главата и разправял, че от 25 години е на тая работа, но такова нещо не е виждал. В крайна сметка ги пуснал срещу няква сума, но им казал моментално да паркират колата, да си хващат такси и утре по някое време да си приберат колата :drunken:
You are still going to get criticized, so you might as well do whatever the fcuk you want
Аватар
Scarface
Fcuk what people think
 
Мнения: 3776
Регистриран на: 27 Юли 2007, 22:56
Местоположение: Madchester
Благодарил (а): 130 пъти.
Поблагодарили: 186 пъти.


  • Similar topics
    Отговори
    Преглеждания
     Последно мнение

Назад към Хоби и Забавления

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта